Писатели, напишете няколко думи за нас!
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
4 март 2024 година
Днес светът отбелязва Деня на писателя.
Честват го - празнично, блестящо. Връчват награди на литераторите, откриват изложби на книги, провеждат креативен срещи на читателите с създатели.
Но всичко това е там някъде, в друга действителност. В моята през днешния ден е печал в Одеса. Хиляди хора се молят за упокой на убитите деца. Марк, Тимофей, Елизавета…
В моята действителност в момента вие въздушната паника, а това значи, че следващата съветска ракета лети към „ спалния квартал “, към детска градина, болница, учебно заведение. В някакъв град или населено място в Украйна.
Как ще се споделя следващото убито дете?
Искам да се обърна към писателите в целия свят. Към фантастите, журналистите, прозаиците, поетите.
Вашият престиж е непреклонен, вашите аудитории наброяват милиони, вашето слово може да накара хората да се смеят и да плачат, да се опасяват и да се надяват. То може да промени хода на историята.
Моля ви, напишете в обществените си мрежи през днешния ден няколко думи в подкрепа на Украйна.
Това ми се коства доста значимо. За нас. За вас.
Коя съм, с цел да ви апелирам за това? Бих желала да ви отговоря: „ колежка “. Но това не е 100 % истина. Няколкото ми книги – сборници с разкази – не ме правят истински публицист. Бих желала да бъда. Бих желала да пиша къси хумористични разкази, а не военна хроника.
Знаете ли, нашите несбъднати фантазии, разрушените къщи, разпръснатите фамилии – това е извънредно. Но най-страшното, най-чудовищното и невъобразимото са убитите деца. Изгорелите в Харкив, неоцелелите след раните си в Днипро, извадените от руините в Одеса. Това не трябва да се случва в актуалния свят. Нито един съответен зрял човек не може да мълчи за тези зверства.
Смятате, че думите няма да оказват помощ?
Да, думите не са танкове, те няма да спрат тирани и терористи. Но думите на толкоз авторитетни хора, каквито са писателите, оказват помощ за създаване на мирогледа на хората, на тяхното отношение към протичащото се. А публичното мнение кара държавните управления да работят. Струва ми се, че таман по този начин е организиран свят.
През последните две години моите изявления са превеждани на френски и немски, български и словашки, полски и литовски, италиански, румънски и иврит.
В „ Младежкия театър “ в Харкив през днешния ден слагат моята пиеса „ Ти по какъв начин си там? “ и се надявам, че ще я видят освен в Украйна.
Светът би трябвало да чува за тази война всеки ден, даже в празничните. Още повече – в празничните. Светът би трябвало да чува истината. Иначе ще победи лъжливата кремълска агитация.
Честит Ден на писателя на всички, които имат отношение към празника!
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
4 март 2024 година
Днес светът отбелязва Деня на писателя.
Честват го - празнично, блестящо. Връчват награди на литераторите, откриват изложби на книги, провеждат креативен срещи на читателите с създатели.
Но всичко това е там някъде, в друга действителност. В моята през днешния ден е печал в Одеса. Хиляди хора се молят за упокой на убитите деца. Марк, Тимофей, Елизавета…
В моята действителност в момента вие въздушната паника, а това значи, че следващата съветска ракета лети към „ спалния квартал “, към детска градина, болница, учебно заведение. В някакъв град или населено място в Украйна.
Как ще се споделя следващото убито дете?
Искам да се обърна към писателите в целия свят. Към фантастите, журналистите, прозаиците, поетите.
Вашият престиж е непреклонен, вашите аудитории наброяват милиони, вашето слово може да накара хората да се смеят и да плачат, да се опасяват и да се надяват. То може да промени хода на историята.
Моля ви, напишете в обществените си мрежи през днешния ден няколко думи в подкрепа на Украйна.
Това ми се коства доста значимо. За нас. За вас.
Коя съм, с цел да ви апелирам за това? Бих желала да ви отговоря: „ колежка “. Но това не е 100 % истина. Няколкото ми книги – сборници с разкази – не ме правят истински публицист. Бих желала да бъда. Бих желала да пиша къси хумористични разкази, а не военна хроника.
Знаете ли, нашите несбъднати фантазии, разрушените къщи, разпръснатите фамилии – това е извънредно. Но най-страшното, най-чудовищното и невъобразимото са убитите деца. Изгорелите в Харкив, неоцелелите след раните си в Днипро, извадените от руините в Одеса. Това не трябва да се случва в актуалния свят. Нито един съответен зрял човек не може да мълчи за тези зверства.
Смятате, че думите няма да оказват помощ?
Да, думите не са танкове, те няма да спрат тирани и терористи. Но думите на толкоз авторитетни хора, каквито са писателите, оказват помощ за създаване на мирогледа на хората, на тяхното отношение към протичащото се. А публичното мнение кара държавните управления да работят. Струва ми се, че таман по този начин е организиран свят.
През последните две години моите изявления са превеждани на френски и немски, български и словашки, полски и литовски, италиански, румънски и иврит.
В „ Младежкия театър “ в Харкив през днешния ден слагат моята пиеса „ Ти по какъв начин си там? “ и се надявам, че ще я видят освен в Украйна.
Светът би трябвало да чува за тази война всеки ден, даже в празничните. Още повече – в празничните. Светът би трябвало да чува истината. Иначе ще победи лъжливата кремълска агитация.
Честит Ден на писателя на всички, които имат отношение към празника!
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ